Кубрат Пулев: Българите не сме второ качество хора

Европейският шампион по бокс в тежка категория Кубрат Пулев даде интервю за БНТ, като определи за добра отиващата си 2012 година.

Годината действително бе отлична за Кобрата, който постигна победи над Майкъл Спрот, Александър Димитренко и Александър Устинов, успявайки и да спечели европейската титла при най-тежките. Пулев на три пъти защити и пояса си на междуконтинентален шампион на Световната боксова федерация, утвърждавайки се като един от водещите бойци в дивизията.

Сега софиянецът очаква с нетърпение предстоящия сблъсък между Томаш Адамек и Стив Кънингам този месец, който ще излъчи и следващият му противник на ринга.

Кубрат Пулев потвърди, че следващото качване между въжетата ще се осъществи през март или април, а победителят от този мач ще получи правото да премери сили със световния шампион Владимир Кличко. Нещо, което наскоро бе потвърдено и от неговия мениджър Хаген Дьоринг.

Кобрата ще получи специалната награда на управителния съвет на Фондация "Български спорт" за отличил се спортист през 2012-та година. Той е големият фаворит и за приза Спортист на България за 2012, като логично името му вече бе потвърдено сред номинираните.

- Кое те прави по-различен?

- Всеки човек е различен, всичко го прави по-различно. Дори и с брат ми, макар че сме братя и си приличаме много, но пак сме различни. Всеки човек си има своята индивидуалност. Когато копираш, до известна степен може и да изкопираш, но основното е, че всеки трябва да си знае неговите приоритети и да знае кое му е силата и там да набляга.

- Чувстваш ли се супергерой?

- Не. Още не съм станал Батман или Човека паяк. (смее се)

- Като дете какъв мечтаеше да станеш?

- Не съм бил от децата, които имат някакви кой знае колко големи мечти. Може би тогава мечтите са ми били свързани с близкото бъдеще, в смисъл - нещата, които е трябвало да ми се случат в близкото бъдеще и нещата от живота. Много по лесно можеш да се бориш с живота и да приемаш всякакви трудности и да ги преодоляваш. Като минеш през бокса, защото е смея да кажа един от трудните спортове - тежка дисциплина е.

- Често ли боксираш стената?

- Стената? Не. Не, стената не. Но в злата сигурно на тренировка може би хвърлям по 3-4-5 хиляди удара, което е нормално...

- А в преносния смисъл - удряш ли си главата в стената?

- Никога. За какво да си я удрям?

- Какво може да те изкара извън равновесие?

- Дразни ме, че постоянно от всякакви страни чувам, примерно - това е само в България, а в другите държави има много повече негативизми и проблеми. Така че ние сме си ние и трябва на първо място да не се плюеме, а да се харесваме. Оттам тръгва всичко.

- Какво трябва да променим в себе си?

- Да бъдем по-толерантни един към друг и всеки да си гледа неговата работа, не да гледа в паницата на другия.

- Ти правиш ли жестове извън празниците?

- Винаги правя жестове. Аз съм такъв човек. Естествено и аз покрай бокса може би, а може би ми е такава душевността. Така съм се родил и правя жестове винаги.

- Могат ли да вървят заедно думите - "бокс" и "съпричастност"?

- Разбира се. Повечето момчета, които са израснали с бокса, които са били по залите, смея да кажа, че са едни добри хора, защото боксът е един благороден спорт. Това е моето мнение и мисля, че е на 100 процента така. Ако е нещо, което е свързано с телевизията да те питам, обаче за бокса ми вярвайте на мене.

- Каква година изпращаш - за теб?

- Годината за мене е много успешна. Доволен съм от себе си и от това, което постигнах и това, което ми се даде шанс да постигна, защото все пак сме малка държава и нямаме толкова големи възможности. Но ето - още един път доказах, че българите с нищо не отстъпваме на другите народи и с нищо не сме по-лоши и по-, както само обичаме да казваме - второ качество хора, примерно.

- Приемаш ли се за един положителен посланик на България по света, благодарение на бокса?

- Със сигурност. Може да не съм кой знае колко голям посланик, в смисъл, че на този етап не допринасям толкова много за прославянето на България, но не е и малко. Приемам се. Да, определено се приемам. Една лоша дума не може да се чуе от мене за България в чужбина. Даже много пъти мои съотборници и всички, които ме питат нещо за България - им казвам "Елате да видите". Имаме и уникален туризъм, и всичко ни е много хубаво, просто трябва малко усилие от нас, за да стане още по-прекрасно.

- Кога ще те видим пак на ринга?

- Може би март или април.

- Какво предстои тогава?

- Мач. Сега на 22 декември ще играят Адамек и Кънингам в Америка и който победи от тях - ще играя с него. Де факто аз ще играя с победителя март или април.

- А след това?

- Нека да победим. След това ще видим.

- Всички питат за Кличко. Дразни ли те това?

- Малко почва и да ме дразни, защото не може да слагаш яденето преди тигана. Всяко нещо, за да се стигне - може и да не стигне изобщо. Ако загубя следващия мач, едва ли по-нататък ще имам мач с Кличко. При мен всичко е трудно, не е само един Кличко.

- Каква година изпраща българският бокс?

- Мисля, че българският бокс изпраща една добра година. Една отлична година. все пак един от медалите и единственият български медал на Олимпиада е брат ми, който е единственият български медал мъжки има предвид. То не е хубаво да ги делим, но един от медалите на Олимпиадата е брат ми и мисля, че боксът доказа в наше лице, в мое и на брат ми, че се работи добре. Че федерацията също работи добре, спортното министерство мисля, че работи по-добре от миналите години и изобщо виждам една промяна и един лек възход. Мисля, че в следващите години ще жънем още повече успехи.

Вяра Кръстева, БНТ