Чешкият тенисист Лукаш Расол поднесе най-голямата сензация на тазгодишния "Уимбълдън" и може би изобщо през последните години в мъжкия тенис.
В двубой от втория кръг на турнира той елиминира абсолютния фаворит Рафаел Надал с 3-2 сета (6:7(9/11), 6:4, 6:4, 2:6, 6:4) и по този начин сътвори една от най-големите сензации в историята на турнира в Лондон.
26-годишният анонимник показа невероятни нерви и много самочувствие срещу световния №2, въпреки че е на 98 места зад своя испански съперник в ранглистата.
Надал не приличаше изобщо на себе си в срещата и Расол успяваше да наруши ритъма му на игра, а срещата дори се доигра под покрива на Централния корт и под изкуствена светлина.
Очакваше се Матадора да спечели лесно срещата срещу №100, но още в първия сет изпитваше огромни трудности, въпреки че успя да го спечели трудно след тайбрек. Расол обаче шокира Надал с пробив, а след това нижеше уинър след уинър от всяка точка на корта. Тази картинка се разви и в третия сет, като чехът поведе с 2:1 сета срещу шампиона от "Ролан Гарос".
Надал очевидно не се чувстваше комфортно на корта срещу агресивния стил на 26-годишния тенисист, но все пак успя да го пробие на два пъти и да изравни сетовете. В този момент двамата играчи се оттеглиха към съблекалнята, а официалните лица решиха, че мачът ще се доиграе, след като бъде спуснат подвижния покрив и се пуснат светлините.
След час и половина двамата се появиха на корта, а Расол веднага проби сервиса на шокирания испанец. След това той показа отлични нерви, не спираше да натиска от сервис съперника си, а в същото време правеше уинър след уинър, което му гарантира и крайната победа в срещата.
"Никога не съм очаквал подобно нещо да се случи", сподели изуменият Расол.
"Наистина съжалявам за него, но се надявам да мога да изиграя още един такъв двубой. Изиграх най-добрия мач в кариерата си. Това означава толкова много за мен", радваше се невярващият Расол.
За Надал пък това беше едва първият път, в който отпада във втория кръг на турнир от Големия шлем след 2005-а година. Тогава, отново на "Уимбълдън", Жил Мюлер го победи и го прати рано-рано вкъщи.