Докато националният отбор на България се стреми към класиране за Световното първенство през 2026 г., отсъствието на български таланти във Висшата лига е ярко напомняне за променящите се времена.
Английската висша лига е може би най-гледаната в света заради забавленията си, а правенето на залог на живо винаги е непредсказуемо поради огромното ниво на качество в английския канал.
Всъщност това показване на елитен футбол както във Висшата лига, така и в Ла Лига, проправи пътя за най-успешните поколения на страната и мнозина ще се надяват септемврийската квалификация да почерпи вдъхновение по същия начин.
Макар че в момента нито един българин не играе във висшата лига на Англия, стремежът на националния отбор да се класира за Световното първенство може да доведе до появата на ново поколение играчи, готови да тръгнат по стъпките на славните.
Преди да погледнем напред, трябва да обърнем поглед назад към онези, които са оставили следа на една от най-взискателните футболни арени. В тази статия ще разгледаме българските играчи, които се справиха с уникалните предизвикателства на английския футбол, като всеки от тях добави своя глава към историята, която продължава да вдъхновява бъдещите поколения.
Димитър Бербатов
Пътят на Димитър Бербатов във Висшата лига започва в Тотнъм Хотспър, където копринените му умения и интелигентни движения бързо завладяват въображението на английските футболни фенове.
Партньорството му с Роби Кийн е спиращо дъха и води до 27 гола в лигата за два сезона на "Уайт Харт Лейн". Този успех привлича вниманието на сър Алекс Фъргюсън и проправя пътя към преминаването му в Манчестър Юнайтед за 30,75 милиона паунда.
На "Олд Трафорд" Бербатов издига още повече нивото на играта си. Под ръководството на Фъргюсън неговият елегантен стил процъфтява, като кулминацията е, че си поделя Златната обувка на Висшата лига.
След като Кристиано Роналдо напусна клуба през 2009 г., той се превърна в основен играч, а в залеза на престоя си в английската висша лига се присъедини към "Фулъм", пренасяйки тази грация и елегантност в Западен Лондон.
Стилиян Петров
Вила Парк се превърна в дом на Петров за седем години, където той се превърна от атакуващ полузащитник в един от най-надеждните дефанзивни котви във Висшата лига.
За 185 участия лидерските му качества му донесоха капитанската лента, а постоянните му изяви го превърнаха в крайъгълен камък на предизвикателствата на Вила за топ 6 под ръководството на Мартин О'Нийл.
Отвъд статистиката, смелостта на Петров по време на битката му с левкемията и последвалото му завръщане към футбола вдъхнови цялата футболна общност.
Мартин Петров
Близък приятел на Стилиян, експлозивното темпо и мощният ляв крак на Мартин Петров придават различно измерение на българския талант като нападател на Манчестър Сити и Болтън Уондърърс.
Неговият директен стил на бягане и способността му да подава точни пасове го направиха любимец на феновете и в двата клуба, като вкара 16 гола и осигури 22 точки на клубове, които постоянно се бореха за оцеляване в лигата - осигурявайки решаващи моменти за "Тротърс" в борбата им за оцеляване.
По време на ерата на "Сити" преди "Абу Даби" изявите на Петров бяха проблясъци на вълнението, което по-късно щеше да се превърне в запазена марка на клуба.
Александър Тонев
Въпреки че престоят му в Aston Villa беше по-кратък от този на сънародниците му, Александър Тонев представляваше непрекъснатата връзка на България с английския футбол Неговият престой показа трудния преход, с който се сблъскват много играчи, когато се адаптират към интензивността на Висшата лига, и послужи като ценен урок за бъдещите български таланти, които искат да се състезават в Англия.
Макар че най-добрите му дни не бяха във Висшата лига, цялостното му умение като играч, особено на север от границата за Селтик и след това в Серия А за Фрозиноне, показа какъв талантлив играч беше и защо си заслужава да бъде споменат в този списък.