Откъде водят началото си Европейските първенства по футбол и кой е Анри Делоне?

Може да сме отдавна навлезли в 2021-а година, но е време е за Евро 2020! Време е за екшън! Време е за емоция! Кой ще е новият шампион? Кой ще е моралният победител? Кой ще блесне? Отговорите на тези въпроси ще научим скоро. 

Тазгодишното издание на турнира е по-специално, тъй като върви под надслов "60 години европейски първенства" и домакинството е разпределено между 11 държави. Това ни провокира да потърсим корените на надпреварата, а ето и как започна всичко.

Футболът може и да е създаден от англичаните, но европейските първенства съществуват благодарение на един французин. За архитект на идеята се смята Анри Делоне, който предлага създаването на такъв турнир още през 1927 г. Той е важна фигура в историята на френския футбол и е първият главен секретар на Френската футболна федерация. Заедно с нейния президент Жул Риме са отговорни и за учредяването на Световното първенство. Делоне не доживява да види реализирана идеята си за Европейско първенство, след като умира през 1955 г. Трофеят от бъдещата надпревара обаче получава неговото име и така приносът му остава в историята.

Първото Европейско първенство няма почти нищо общо с това, което ще стартира в петък. То носи името Европейска купа на нациите. На финалите участват само 4 отбора, а общият брой участници е едва 17. Липсват държави като Западна Германия, Италия, Англия и Нидерландия. Форматът на квалификациите е директни елиминации в два мача. При равенство се играе трети двубой на неутрален терен. Четирите отбора, които достигнат до полуфиналите се класират за финалната фаза, която се провежда в една от тези страни. 

До финалната четворка достигат СССР, Чехословакия, Югославия и Франция. Съветският съюз побеждава Унгария с общ резултат 4:1 в двата мача. Първият, спечелен с 3:1, е и дебютен в историята на турнира. Следва 1/4-финал с франкистка Испания. На испанците им е забранено да пътуват до комунистическата страна за първата среща. Обсъжда се вариант за един двубой на неутрален терен но СССР отказва. Така се стига до дисквалификация на Испания, което разчиства пътя на Съветския съюз към полуфиналите. 

Силният отбор на Чехословакия е преминал през предварителния кръг, в който печели срешу Ирландия с общ резултат 4:2. Следват убедителни победи срещу Дания (7:3) и Румъния (5:0). 

Югославия започва своето участие срещу българската селекция. В Белград югославяните печелят с 2:0 след голове на Милан Галич (1) и Лазар Ташич (87). В ответния мач срещата завършва 1:1. За България се разписва легедната на Спартак Пловдив Тодор Диев в 55-та минута, но само две по-късно Мухамед Муич изравнява. На 1/4-финал Югославия се разправя с Португалия след 6:3 в двете срещи. 

Франция дава заявка за титлата, след като бележи 17 гола в четирите си мача по пътя към финалите. "Петлите" разгромяват Гърция с 8:2 общ резултат, а след това прегазват Австрия с 9:4. Именно Франция е избрана и за домакин на финалната четворка през лятото. 

Провеждат се общо четири мача като единият полуфинал и мача за третото място се играят в Марсилия на "Стад Велодром". Другият полуфинал и мача за купата са в столицата Париж на "Парк де Пренс".

Жребият определя домакините да се изправят срещу Югославия в Париж. Над 26 хил. французи по трибуните стават свидетели на истинско зрелище, което обаче завършва с поражение на техния отбор. Югославия печели с 5:4, след като 15 минути преди края изостава с 2:4. В герой се превръща легендата на Динамо Загреб Дражан Йеркович, който вкарва два гола в рамките на минута (78 и 79). В другия полуфинал такава интрига няма. СССР побеждава Чехословакия с 3:0 с голове на Валентин Иванов (35, 56) и Виктор Понеделник (66). 

Мачът за третото място носи бронзовите медали на Чехословакия. Разочарованите французи са подкрепени от по-малко от 10 хил. зрители и губят срещата с 0:2. Властимил Бубник (58) и Ладислав Павлович (88) са точни за чехословаците. 

Големият финал се изиграва на "Парк де Пренс" пред близо 18 хил. зрители. Преди четири години през 1956 г. същите тези два отбора се срещат в спора за златния медал на Олимпийските игри в Мелбърн. Тогава СССР, който е отстранил България на полуфиналите, печели с 1:0. Това е трета поредна загуба за Югославия във финал на олимпийския турнир.

Сега Съветският съюз добавя ново отличие и отново надделява този път с 2:1. Звездата на Партизан Милан Галич е открил в 43-та минута с глава, но в началото на втората част грузинецът Слава Метревели изравнява при добавка отблизо. Редовното време завършва, а продълженията са към своя край. Това би означавало преиграване на финала, но до такова не се стига. В 113-та минута след отлично центриране в наказателното поле непокритият Виктор Понеделник носи победата на СССР. След срещата капитанът Игор Нето държи трофея в ръцете си, а до него е бъдещият носител на "Златната топка" Лев Яшин. За Югославия остава утехата, че само няколко месеца след първенството ще прекъсне прокобата си и най-сетне ще се окичи със златото на Олимпийските игри в Рим.

Това е накратко историята на зараждането на Европейското първенство и неговото първо издание. Оттогава футболът на континента се е изменил драстично, но емоцията и желанието за победа остават непокътнати. Остава да си пожелаем вълнуващо 16-то поредно Европейско и още много издания турнира.