Смешният плач след мача в Загреб показваа защо Лудогорец е далеч от рая на ШЛ

За шеста поредна година Лудогорец се прости с надеждите си да влезе в групите на Шампионската лига след отпадане в квалификационните кръгове.

Първенецът на efbet Лига допусна втора загуба от Динамо Загреб и при общ резултат 3:6 остана доста далеч от елиминиране на хърватите, макар че в доста моменти успяваше да ги надиграе.

Злощастното поражение с 1:2 в Разград беше последвано от бурно 2:4 на стадион "Максимир" в един реванш, който се превърна в кошмар с трите червени картона, оставили Лудогорец с 8 души на терена.

Отпадането беше съпроводено с рев от клуба и придворните му медии срещу френския главен рефер Беноа Бастиен, но оплакванията няма как да прикрият задълбочаващите се проблеми на "орлите" на европейската сцена.

Превърна се в традиция българският шампион да отпада някъде на този етап от квалификациите - когато груповата фаза хем вече е близо, хем не съвсем. Очевидно в Разград трябва да търсят някакви по-мащабни причини за тази тенденция, отвъд конкретните мачове с хърватите.

Но дори да вземем само реванша с Динамо, някои от хроничните проблеми си проличаха твърде добре.

В един пълен със събития мач, реферът беше строг, но всъщност съвсем справедлив и от самото начало свиреше по правилата.

А най-важните му отсъждания, които решиха мача, бяха безспорни - и двата жълти картона за откровени и наивно извършени нарушения на Доминик Янков, и дузпата на Антон Недялков срещу Шпикич.

Още там, при 0:2 и човек по-малко в 26-ата минута, мисията на Лудогорец стана почти невъзможна, въпреки двата гола на Десподов по-късно.

В последните двайсетина минути гостите получиха още два червени картона - единият беше за Рик Джонатан за удар в лицето на противник, другият за Жан Карничник за дърпане на фланелката на откъсващ се футболист като последен в защитата.

Изгонен беше и човек от развилнелия се щаб на Лудогорец, а многото емоции дадоха повод на разградчани да насочат гнева си към рефера.

Освен че е импулсивен опит да се оправдае неуспехът, това фокусиране върху френския съдия показва защо на Лудогорец му е все по-трудно на запад от Калотина.

Важно е в Разград да разберат, че на "Максимир" Лудогорец загуби, защото в настоящия етап от развитието си този отбор просто нe e на нужното ниво за Шампионската лига.

В тима има качество, то обаче засега не е достатъчно - нито в индивидуален, нито в отборен план. "Орлите" играха толкова, колкото можаха, и в отпадането от сериозен съперник като Динамо няма нищо срамно.

Истинският срам обаче дойде от слабата дисциплина, от необмисленото поведение на играчите, тръшкането им след съдийските отсъждания, невъзпитаните реакции от скамейката и жеста с "белезниците" от страна на Анте Шимунджа, който целеше да внуши, че Беноа Бастиен е попречил на Лудогорец да играе.

След двубоя пък Кирил Десподов изсипа куп клиширани фрази как съдията бил 12-тият играч на противника и как реферите се подигравали с Лудогорец. Приказки, които звучат не просто заблудено, но и нагло на фона на реалността, в която отборът от Разград пребивава на местна почва.

Истината я знаем от години.

Българските съдии правят мечешка услуга на Лудогорец със сервилното си отношение и резултатът е, че когато отидат в евротурнирите, серийните шампиони са отвикнали да им се свири по правилата.

Отвикнали са да бъдат санкционирани с картони за откровени нарушения и груби прояви. Отвикнали са и съперникът да получава по няколко дузпи, дори когато те са съвсем съществуващи.

Но Десподов каза и едни по-важни неща. Че в Лудогорец са непоследователни в пресата си и не пресират като истински колектив. Че се обвиняват един друг за грешките си, вместо да си помагат и да са като един юмрук на терена. За да прогресира отборът, най-добре да се съсредоточи върху тези аспекти, отколкото върху оправданията.

Иначе в Разград може да се успокояват с илюзиите, че съдията ги е спрял по пътя към голямата им мечта, но ако продължат да вярват в това, и догодина ги очаква същата съдба в Европа.

Защото хегемонът вече започна да вреди сам на себе си с хватката, в която е уловил целия български футбол.

Милен Стаменов, webcafe