"Човек е напълно човек само, когато играе"
Фридрих Шилер
Децата спортуват все по-малко и това е очевидно. И от (не)приятно закръглените им силуети, и от рекордните продажби на компютърни игри, а не на последно място и от липсата на така характерния доскоро за междублоковите пространства шум от тупане на топка.
Докато нервно щракат каналите на дистанционното управление, вечно намръщените възрастни решават, че трябва да направят нещо, за да накарат наследниците си да започнат да живеят здравословно. Тъй като са изморени и изнервени от проблеми на работното си място, те ограничават намесата си до четене на "конско" като, между другото, не пропускат да дадат пример със себе си. Точно така, не личен пример, а пример със себе си.
Те вкарват наставническия си тон в употреба и започват надълго и нашироко да споделят с горките си наследници реални и (предимно) измислени спортни успехи, постигнати от тях във времето, "когато бях на твоите години". Ако човек не знае за съществуването на понятието лъжа и ги слуша, би се учудил защо преди тридесетина години България не е била номер едно във всички спортове. От гигантския слалом до плажния волейбол и от синхронните скокове във вода до алпинизма. А децата стискат зъби и чакат импровизираната лекция да свърши...
Разбира се, родителите често украсяват постиженията си, успокоявайки се с това, че го правят за доброто на наследниците си. Те просто са разтревожени от постоянното им висене пред компютъра, чипсовете, снаксовете и кецовете за спортуване, които стоят чисто нови в шкафа вече втора година. Дали обаче основната вина е в подрастващите? Твърдо не, партийо любима.
Да започнем от часовете по физическо възпитание в родното училище. Ами те (тъй като обикновено са два или три седмично) чисто и просто не биха стигнали и на пенсионер, за да поддържа приличен тонус.
Някой би казал, че при добро желание всеки може да спортува допълнително в свободното си време. Така е, но не е ли училището институцията, която подготвя децата за "реалния" живот? Ами тогава не трябва ли именно то да отделя подобаващо внимание на двигателната култура, за да създаде определени навици у бъдещите възрастни?
По същата логика всеки би могъл да се задоволи с научаването на азбуката, а след това, при добро желание, да чете каквото и когато прецени, за да се самообразова. Обществена тайна е, че физическата култура, заедно с музиката и рисуването, са най-пренебрегваните и неглижирани и от родители, и от класни ръководители предмети.
Какво тогава да си мислят децата? Естествено ще останат с впечатление, че щом добрата оценка по физическо възпитание е по-ниско "котирана" от възрастните, отколкото добрата оценка по математика например, значи точната наука е по-важна в живота от здравото и силно тяло. А това съвсем не е така.
Има и друга причина децата да не спортуват през свободното си време. И тя е, че нямат свободно време. Е, естествено в главите на всички ни изплуват картини на пиещи бира в парка пубери или зомбирани пред компютрите подрастващи, но в повечето случаи учениците не са такива. Всички, свързани по някакъв начин с образователната система, са наясно, че покрай наистина важните неща в училище се преподават куп абсолютно неприложими в реалността глупости, над които горките деца са принудени да си блъскат главите, ако искат да имат добри оценки.
Кога да спортуваш, ако имаш седем учебни часа, живееш в голям град и трябва да пътуваш по около час, за да отидеш на училище и да се прибереш, а след това се налага да залягаш над учебниците, за да се подготвиш за следващия ден? Да, има и младежи, които са готови дори да отделят част от времето си за сън "в името на спорта", но трябва ли да очакваме подобен подвиг да стане масово явление?
Учителите са почти единодушни, че учебният материал трябва да се облекчи, за да е ефективно обучението. По този начин ще се наблегне на фундаменталните знания, които ще останат устойчиви във времето и при желание ще могат да бъдат надграждани в университета. А ще остава време и за спортуване на желаещите. Засега обаче, по стар български обичай, всичко си остава само на приказки.
Да не забравяме, че децата нямат вина и за това, че през последните две десетилетия огромната част от междублоковите пространства бяха продадени, приватизирани или заграбени от разни знайни и незнайни строителни предприемачи, които ги застроиха нагъсто с жилищни кооперации и търговски центрове.
Ето защо отговорността за това, че децата не спортуват или по-точно спортуват все по-малко, е почти изцяло на възрастните. Още повече, че ако те използват свободното си време, за да водят подрастващите по планини или спортни площадки (голяма част от които вече са платени. И планините, и спортните площадки.), вероятността "младежта" да си създаде вътрешна необходимост да се поизпотява от време на време е доста по-голяма, отколкото ако се разчита на досадното натякване и вменяване на чувство за вина.
Личният пример е единственото ефективно средство да накараш някого да направи нещо полезно за себе си. А и за обществото, защото здравият и щастлив човек е много по-трудоспособен и креативен.
Затова, "загрижени" родители, оставете дистанционното и покажете на децата си с какви подвизи смайвахте света, когато бяхте на техните години. Освен че ще се разтъпчете и сближите с наследниците си, ще си припомните колко забавно е просто да излезеш на чист въздух и да поиграеш, за да прочистиш главата си от всякакви проблеми...