Фамилията "Михайлов" запази тежестта си

Ако Николай Михайлов бе от хората, които се влияят твърде много от нещата, които останалите говорят за тях, то най-вероятно в петък вечер той щеше да бъде на съвсем различно място. На всяко друго, но не и в скромната зала, където от ръцете на баща си получи наградата си за Футболист на годината, а трябва и да признаем - съвсем заслужено.

Какво ли не бе чул твърде младият тогава вратар за себе си - че е леке, връзкар, некадърник, срам за легендарната си фамилия. Не мислете погрешно - не всичко тръгва и свършва със злополучния мач с Вердер в Шампионската лига, където в интерес на истината, Николай Михайлов допусна грешка, без каквито не са минавали кариерите и на най-големите на този пост. Въпросът не е в това, че подадената от Лусио Вагнер топка мина под крака на тогава все още не навършилия 20 години вратар. Грешката на стража отключи гняв, който привържениците на "сините", а и не само те, таяха в себе си дни, месеци преди сблъсъка с германците на националния стадион "Васил Левски".

Бляскав лайфстайл, постоянно присъствие в светските хроники, не дотам обмислени изказвания пред медиите и цялостно поведение, което малко или много, провокира хората. На които вече им бе писнало от този аспект от живота на футболистите. Не за друго, ами защото поне повечето от тях, изобщо ги нямаше на терена. А добавяйки към всичко това, че Ники Михайлов имаше къде добрия, къде лош късмет да бъде син на баща си, някак съвсем естествено агресията и ненавистта на цяла една нация мигом се насочи към тийнейджъра.

След мача с Вердер бе ясно, че много трудно Николай Михайлов би могъл да продължи кариерата си в Левски. Омразата бе толкова силна, че надали щеше да изстине. Изненадващата, дори шокираща оферта на Ливърпул, е несъмнено най-хубавото нещо, което се е случвало на Михайлов. Не защото става дума за европейското величие от "Анфийлд". Не забравяйте, че българският страж не изигра нито един официален мач с легендарната червена фланелка. От Ливърпул Николай Михайлов получи възможността за бягство. Бягство, втори шанс, така нужния старт "на чисто". Наречете го както желаете.

Има нещо много символично в начина, по който се разви младата кариера на Николай Михайлов в последствие. Дори поучително. На този етап, не попадайки в плановете на тогавашния мениджър Рафаел Бенитес, българинът бе изпратен да трупа опит в холандския Твенте. Второто най-хубаво нещо, което му се е случвало. В едно от интервютата си пред българските медии, Николай Михайлов призна, че сред основните причини за неговата "пълна промяна" е обстановката в скромния Еншеде. Обстановка, която ти помага да се концентрираш върху това, което е истински важно за теб в момента - футболът. Спокоен и тих град с около 150 000 души население, определено Еншеде е нещо съвсем различно от София. И най-вече от нощна София. Самият Михайлов споделя, че след тренировка или мач, няма какво друго да прави, освен да се прибере у дома. И така всеки ден, месец след месец. Много хора споделят мнението, че оформянето на една личност зависи преди всичко от заобикалящата го среда. Изглежда, че скуката в малкия холандски град е било именно това, от което се е нуждаел Николай Михайлов в момент, когато кариерата му бе на решаващ кръстопът.

Защо можем да определим Николай Михайлов за поучителен футболен пример? Защото по-голяма част от младите ни играчи, които нека признаем - до голяма степен приличат на неговата по-млада версия, могат да почерпят от опита му. Израстването на Николай Михайлов е като материално олицетворение на всички онези хубави добродетели, за които преди време сме учили в часовете по литература. Които присъстват в книжките, на които родителите ни са се опитвали да ни научат. Труд, себеотдаване, упоритост. Умението да се посветиш на мечта и да я следваш, не позволявайки да губиш концентрация. Умението да си поставиш приоритети и сам да вземеш решение, дали ще посегнеш и ще откъснеш плодовете на положения труд, или до края на живота си ще гледаш собственото си отражение в огледалото, питайки се - "какво точно се обърка?"

Поне до лятото Николай Михайлов остава в Твенте, а в последствие - както и самият той заяви, "ще видим". През тази година софиянецът бе избран за най-добър вратар в холандската Ередивизи, което допълнително вдигна акциите му в големите първенства. В последните дни се заговори, че интерес към Михайлов проявява лондонският Тотнъм, чийто титуляр Брад Фридъл спокойно може да бъде баща на българския национал. Именно и възрастта е един от най-сериозните козове на бившия футболист на Левски.

Макар и неговите 23 години да са сравнително крехък праг за вратарския пост, където играчите достигат своя пик едва към 30-тата си годишнина, тенденцията на Острова говори друго. Стражът на Манчестър Сити и английския национален отбор Джо Харт е на 24, а Давид Де Хеа (Манчестър Юнайтед) и Войчех Шчесни (Арсенал) са на по 21. Дали в лицето на Николай Михайлов Тотнъм ще намери отговор на три от опонентите си за Топ 4 в Премиършип, това вероятно ще разберем през лятото. Но в интерес на истината, едва ли за родния национал би било кой знае каква трагедия, ако продължи да пази за Твенте и през следващия сезон. Стига да запази темповете на развитие, които не спира да демонстрира в последните две години.