Средновековна крепост край Балък Дере тъне в забрава

В края на миналата седмица ви разходихме до Пещера и военната резиденция Перистера. Днес ще ви разкажем как е родена идеята за "Преоткрий България" и за една средновековна крепост, която тъне в забрава край Балък Дере, близо до границата ни с Гърция.

Вижте разказа на Евгени Димитров за това как всъщност започва пътуването с "Преоткрий България":

Винаги ми е харесвал моментът, когато пътувайки нанякъде, видиш отклонение с черен път и решиш да кривнеш по него, за да стигнеш до нова хубава гледка или интересно откритие. Снимките с офроуд похода Ком-Емине и романтиката на множеството исторически места, които снимаме с агенция "Булфото", роди идеята за експедиция "Преоткрий България”.

През последните години пробвах различни серийно оборудвани коли за каране извън асфалтовите пътища и с разумно каране успявах да стигна до доста отдалечени и нелеки за каране места заедно с колеги журналисти.

Постепенно се избистри планът за мобилен медиен екип от любители на историята и природата, който да снима и събира информация за малко известни и останали встрани от масовия възторг места, от които се вълнуват предимно иманярите и няколкото местни ентусиасти-краеведи.

Започнахме от Ивайловградско, след като прочетохме в Интернет за средновековна крепост, която доскоро е стояла недостъпна за обикновени хора, защото се е намирала на кльона на границата с Гърция.

Археолози тепърва започнали да проучват обекта, но досега в пресата се мяркаха само откъслечни изречения без нищо конкретно. Хванахме пътя натам с приключенска тръпка в сърцето.

Вечерта в Свирачи, след като се разтоварихме, умувахме с приятелите ни от селото как да стигнем до крепостта на границата. Оказа се, че местното население не е твърде развълнувано от археологическите разкрития и е трудно да намерим човек, който е ходил там.

Районът е доста зле като GSM покритие, но откъм малката селска кръчма "Смокините” течеше чуден незаключен Wi-Fi Интернет, осигурен за любознателната внучка на стопаните. Справката с мрежата този път не показа достатъчно точна информация, и това още повече разбуди любопитството ни.

Имаше само някакви публикации, за пресконференция, дадена от археолозите, но без подробности. На сутринта открихме човек, който е ходил на мястото – Жоро Дамянов, шофьор в община Ивайловград и запален краевед.

След кратки преговори с кмета, ние получихме водач и потеглихме към крепостта. Оказа се, че мястото е между селата Славеево и Хухла, и се влиза откъм Славеево. Пролетните дъждове бяха наквасили добре почвата и водачът ни огледа скептично лъскавичкия SUV, сякаш се чудеше с кой акъл сме решили да го каляме и дращим в храстите.

Последва дълъг спор и убеждения дали ще мине през първия заблатен участък и как ще се справи на стръмното по-нататък, но уверени във възможностите на колата, ние го натоварихме вътре и смело се метнахме в приключението. 

Както и се очакваше, минахме успешно по остатъците от пътя, който с отпадането на граничната поддръжка е доста пропаднал на места. Надвисналите клони и храсти безпощадно скърцаха по ламарините, но нямаше друг начин да минем. След стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция.

Първите останки да започват от там, като камъни от крепостта са използвани и за основата на оградата на кльона. Продължихме да се катерим пеш по тясна пътека, която ни изведе във високото. Гъсто обраслата с ниски дървета и храсти крепост се простира на над 10 декара, като на места има запазени стени с височина 3-4 метра. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.

За първи път археолози работят по крепостта през 2004 година, ръководени от Бони Петрунова. Миналата година разкопките продължава археологът Ивайло Кънев. Малка експозиция с първите находки открихме в музея в Ивайловград.

"Преди некропола, преди създаването му, намерихме находки от Х в. – една старобългарска бронзова коланна апликация и един оловен накрайник. Тези находки за нас като историци-българи преди всичко са изключително важни и за мен това е откритието. Чрез тези находки се доказва присъствието на българи толкова на юг – буквално на 30 км от Одрин”, разказва той в интервю за агенция "Фокус”

На връщане от крепостта се чувствахме като истински откриватели. Изкарахме колата обратно до "цивилизацията”, и се насочихме към логичния вечерен завършек на първия етап от експедицията – прясно изпечено агне и домашно вино, с което ни посрещнаха приятелите ни от Свирачи.

Тайните на недостъпното някога Балък дере вече излизат на бял свят и заемат мястото си в музеите. Тук се е подвизавал цар Калоян, разказва и проф. Христо Матанов, официален консултант на експедицията.

Ето и историческия поглед към находката:

Крепостта е възникнала през VI век като укрепление по течението на р. Арда, построено при мащабното крепостно строителство на византийския император Юстиниан I (527-565 г.). Бъдещите археологически разкопки ще потвърдят или отхвърлят тезата, че тук в определен период - най-вероятно през IХ-Х век, са живеели прабългарски аристократи, натоварени да наблюдават границата с Византия.

Предполага се, че единственото писмено споменаване на крепостта под името "замък Родестюик" се намира в съчинението на летописеца на Четвъртия кръстоносен поход - френски маршал Жофроа дьо Вилардуен.

Става въпрос за следния исторически епизод. През пролетта на 1206 г. цар Калоян нахлува във владяната от кръстоносците Тракия и превзема редица крепости, най-вечe тези по поречието на Марица. В началото на лятото на същата година съюзът между него и гръцките аристократи в Тракия се разпада, и това дава смелост на латинския император Анри да контраатакува. Войската му се насочва към обсадената от българите тракийска крепост Димотика. Цар Калоян решава да не рискува и се оттегля по течението на река Арда.

В този момент Жофроа дьо Вилардуен отбелязва, че преследвайки българите, до латинските рицари достига вестта, че цар Калоян и войската му се е настанила в "замъка Родестюик". Самата крепост в Балък дере е достатъчно голяма, за да побере зад стените си не само царската свита, но и цялата българска войска.

Българите своевременно се оттеглят от Родестюик, а гонитбата продължава още пет дни, през което време рицарската войска достига друга известна крепост по течението на Арда - Ефраим, днес до едноименното село по течението на реката.

От тази гледна точка идентификацията на крепостта в Балък дере със "замъка Родестюик" изглежда твърде вероятна - става въпрос за крепост по течението на реката, разположена между вливането на р. Арда в р. Марица и известните и добре локализирани крепости Ефраим и Мъняк, находящи се от двете страни на Арда приблизително на равно разстояние от нейния извор и нейното устие.

Самото название е твърде странно: то или е плод на езиково преиначаване от страна на средновековния френски автор, или е име, дадено на крепостта от кръстоносците.

Родестюик звучи твърде холандско, а не трябва да се забравя, че както първият латински император в Константинопол Балдуин (или Бодуен), така и голяма част от участниците в Четвъртия кръстоносен поход са от Фландрия. Всички предположения за крепостта в Балък дере ще се допълнят или отхвърлят при натрупването на по-обилен археологически материал.

_____________________

Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея.

Читателите на iNews ще научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история.