Уикенд идея: По пътищата на Косово

Няколко дни в Косово не са достатъчни, за да разбереш всичко, което се случва в тази полупризната-полунепризната държава. На пръв поглед всичко ти изглежда като в България преди 20 години – има режим на тока, разбити до краен предел пътища, хляб, който се пече на пещ с въглища – ммм, този хляб! Човек опита ли го веднъж, не може да го забрави!

От друга страна, тук се простира най-гладката чисто нова магистрала (от столицата Прищина за Албания), на която би завидял дори Бойко. И почти всички говорят английски заради сериозното присъствие на хора от всякакви международни организации.

Ако имате повече време, прекарайте по ден-два в главните градове, за да почувствате атмосферата на Косово.

Косовска Митровица е може би най-интересният град – разделеният град. Реката го разделя на сръбска и албанска част, а отвъд, на север, се простира Северно Косово, което уж е част от Косово, но всъщност си е сръбско. Плаща се в сръбски динари, номерата на колите са сръбски, говори се на сръбски... А иначе в Косово ще ви трябва евро (макар страната да не е част от еврозоната).

Цените са почти като в България, само дето стигането дотук е сложно. Или с автобус през Скопие (трябва да прехвърляте), или с личната ви кола (но на границата трябва да платите 45 евро задължителна застрахователна полица).

Столицата Прищина ми се видя прашен, шумен и пренаселен град. Тук забележителностите са сравнително нови – статуята на Бил Клинтън (намира се на булевард "Бил Клинтън"), която той сам открива, огромният надпис NEWBORN (Новороден), украсен със знамената на държавите, признали Косово, както и градският музей. В него, освен няколко археологически артефакта, има и кът, посветен на НАТО и борбата за независимост на Косово. Вътре ще видите предимно оръжия, снимки на обезобразени хора и изрезки от вестници.

Отделете един ден и за Призрен – това е град, който не прилича на никое друго място в Косово. Има прекрасен старинен център, както и древна крепост, която се издига на хълм над града. Оттам просто не можете да си тръгнете – толкова опияняваща е гледката към Призрен отвисоко.

Сред косоварите срещнахме само мили и сърдечни хора, винаги готови да ни помогнат, винаги с усмивка на лице и добра дума на уста. Впечатление ни направи и колко много деца и младежи има – навсякъде по улиците са, с раници на гръб или просто размотаващи се. Това не е чудно – Косово е една от най-младите нации в света с близо 60% от населението до 25 години.

Ако имате време, вижте и патриаршията в Печ или се качете на Шар планина. На нас не ни остана време, но пък ни остана в списъка за следващия път.