Причудливите форми на Белоградчишките скали отдавна привличат немалко туристи. За някои от скалните фигури е нужно голяма доза въображение, за да бъде разпознат приписвания им образ, за други обратно – скалата изглежда така, като че ли всеки момент ще оживее.
Разходката до Белоградчик и разглеждането на скалните образи пренася посетителя из дебрите на запомнени и позабравени легенди и истории. От Адам и Ева, през монахини, лъвове, замъци..., до динозаври – в този български град истинските мечтатели могат да открият най-разнообразни персонажи.
За всяка скала се е родила поне по една легенда, която ще ви пренесе назад във времето и ще ви разкаже защо тук се е появила вкаменена гъба или там - вкаменен хайдутин, например. Профилът на хайдут Велко всъщност е сред главните фигури, които пазят отвисоко крепостта Калето. А самата крепост е построена още от римляните, които са използвали естественото укрепление на скалите. По-късно българите я доукрепват, като това е и една от последните паднали крепости при завладяването на България от Османската империя.
Вгледайте се в скалите на влизане в Белоградчик (идвайки от Монтана) и ще видите една от най-лесните за различаване – Ученичката. Изправила се почти в цял ръст, тя е с едновремешна баретка на главата си. Пчелен камък е дом на диви пчели, а при много силен вятър скалата Кукувицата "кука", а формата й наподобява глава. Над поляната, където се провежда празникът на града на Петровден (29 юни), се намират Адам и Ева и няколко гигантски "делви".
Най-известна е легендата за Монасите, Конника и Мадоната с младенеца. Живяла в незапомнени времена девойка с ненадмината хубост – Витиния, която била влюбена в овчар. Той също бил влюбен в нея. Но притеснени от красотата на детето си, родителите на Витиния решили да я изпратят в женски манастир, за да е в безопасност. Ден и нощ плакала в килията си Витиния, страдала неутешимо по своя любим. Един ден овчарят извикал името ѝ под прозореца на килията ѝ и ѝ казал, че отскоро станал монах в мъжкия манастир, който се намирал на хълма срещу девическия. Започнали да се виждат тайно през нощта двамата и след около година от килията на девойката се чул бебешки плач. Побеснели монахините и изгонили Витиния с детето, а навън било още студено. Качил се любимият ѝ на кон и се завтекъл да ѝ помогне. В този миг се извила буря, гръмотевици раздрали небето и всички се вкаменили – монахините, монасите, овчарят и Витиния.
Около Белоградчишките скали има и над 100 пещери, най-известна сред които е Магурата. Образуването на скалите е отнело на природата около 200 милиона години, а, ако се чудите на какво се дължи червеникавият им цвят – той идва от железните съединения в състава им.
Докато видите (отново) скалите на място – разгледайте ги в нашата галерия.