Покъртителната изповед на легендата на Левски и Локо Пд - Дайо Джаейоба, който бе арестуван

Най-известният нигериец, който някога е играл у нас бе обвинен в пране на пари и изкара година по арестите у нас и в Германия

по статията работи: iNews.bg | 13.08.2019 | 15:44
Покъртителната изповед на легендата на Левски и Локо Пд - Дайо Джаейоба, който бе арестуван

Най-популярният нигерийски футболист, играл някога у нас - Екундайо Джайеоба, беше арестуван през септември 2018 година с подозрение за участие в международна банда, свързана с "пране на пари". Бившият нападател на Локо Пд (шампион с клуба) и Левски изкара 10 месеца зад решетките - първо в следствения арест в София, а после беше екстрадиран в немския град Ансбах. 

Джайеоба беше освободен от затвора преди дни и потърси колегите от сайта "Витоша нюз", за да разкрие своята версия по случая. Изповедта му е разтърсваща, като Дайо разкрива, че без помощта на Господ е щял да се обеси в килията. "Не се разделях с Библията в затвора. Всичко можеха да ми вземат, но не и Библията. Тя беше моята опора в трудните моменти", разказва 39-годишният Джайоеба. "На свобода съм от 6 август 2019 г. Да, бях в затвора – първо в следствения арест в София, а после – в Германия. Там се водеше делото. Изминалите десетина месеца бяха най-тежкият период в моя живот.  Буквално минах през ада. Обвиниха ме в какво ли не, изкараха ме престъпник. Но справедливостта в крайна сметка възтържествува. Делото приключи. Бях оправдан. Вече съм свободен човек. В затвора нямах право на телефон, на интернет. Като излязох на свобода, прочетох какво пише за моя случай.

Моите близки са прочели информациите в български и чужди медии. Бяха изпаднали в шок. Аз никога не съм бил престъпник. Никога не съм се замесвал с престъпници, с банди. А името е най-ценното нещо за всеки човек. Моето име беше неопетнено. Сега е изцапано. Искам да го изчистя, защото доста хора ме познават, усещам, че вече ме гледат с друго око. Подозрителни са, имат си едно на ум.

Версията
Именно затова ви потърсих – за да обясня каква е истината. През времето, прекарано зад решетките, си възстановявах събитията, детайлите, опитвах се да открия причините, за да стигна дотук.
Всичко започна през 2007 г. Тогава се запознах с един германец – Матеус Клаус. Започнахме да правим общ бизнес – износ и внос на автомобили. Всичко вървеше нормално, добре до 2016 г. Нигерийски бизнесмен поиска да купи мерцедес S-класа. С немеца се разбрахме, че няма да има издънки, че ще се върши работа. Продавачът ни показа колата на снимка, всичко уж беше ОК. Нигериецът изпрати парите – 113 000 евро. Обаче беше нормално да отида на място, за да се убедя в това. Отидох до Германия – оказа се, че колата не е както трябва. Не й бяха уредени и документите. Възникнаха проблеми. Разберете, договорката ми с Клаус беше той да вземе колата и сам да я изпрати. Всичко сам щеше уж да свърши. Но отивам  и гледам – колата е kaput (свършена, счупена – б.р.)! Побеснях. Обърнах се към моя партньор: "Защо правиш така? Искаш да ми развалиш реномето ли?" А Клаус вече беше взел част от сумата за покупката. Казах му: "ОК, не се разбираме. Искам си парите!". Проблемът беше там, че сумата беше изплатена кеш, а не преведена по банков път. Както и да е. Върна ми парите, пак на ръка.

Прибрах се в София. Обаче от негов (на Клаус) проблем възникна и мой проблем. Изненадващо разбрах, че ме издирват от полицията. Било ми повдигнато обвинение в Германия за пране на пари. Искат незабавен арест за мен от българските си колеги. Изкарват ме  престъпник, "перач на пари". Мен – един бивш професионален футболист, популярно име, с реноме! И друго – разследващите имали много доказателства срещу мен?!

Смешно беше, защото ме търсят, все едно съм някакъв criminal (престъпник – б.р.) от световен ранг. Издирват ме, а моят телефонен номер е публично известен, не съм го сменял от доста години. Плюс това знаят адреса ми, знаят къде живея. Семеен човек съм, имам малки деца. Не се крия. Ако искат, знаят как да ме намерят. Играех в един четвъртодивизионен отбор – Гранит (Владая). Звъннали са на треньора там Георги Гайдаров. Той веднага ми се обади. Разказа ми, че полицията ме издирва. И ето какво се случи.

Никога няма да забравя този ден – 28 септември 2018 г., беше петък сутринта. Към 12 и нещо позвъних на оставения от следователя телефонен номер. Представих му се. Той явно изобщо не очакваше да му се обадя сам. Каза ми: "Не идвай сега. В момента не съм в офиса. Мои колеги по-късно ще ти звъннат." Чаках три дни. Никой не ми се обади. Реших сам да взема инициативата.

Арестът
В неделя – 30 септември , към 15:30 часа, пак звъннах на познатия номер. Продиктувах лично адреса си. Отидох после да поритам футбол с приятелска компания в НСА. Тъкмо пристигам на "Арката" пред академията, паркирам. Към мен се приближиха цивилни полицаи. Единият от тях ме попита: "Германците те търсят. Какво си направил? Идваш с нас." Качих се доброволно в буса. Там ми сложиха белезници. Добре, че успях парите и телефона да оставя на жена ми. По пътя към районното питах полицаите: "Защо ме арестувате? Нищо не съм направил. Плюс това защо го правите по такъв начин – демонстративно? Откриваем съм, не се крия. Знаете ми адрес, телефонен номер, всичко…". После чух, че някой от техните началници искал да ме задържат буквално на терена, докато играя мач, та повече хора да видят акцията…Не зная дали наистина има такава заповед.

В районното – четирима души ме съпровождат по стълбите, двама – в асансьора. На бюрото на следователя видях факс, на който пишеше, че съм бил заловен на българо-сръбската граница при опит за бягство. Имаше и друг, който описваше истинската ситуация – арест в Студентски град. Два различни документа с различно съдържание.

Обвинението
След 72 часа, както повелява законът, отидохме на съд. У мен нямах никакъв документ, личната ми карта остана в чантичката при жена ми. И моят адвокат също беше с празни ръце – не знае защо съм задържан. Убеден съм, че прокурорът по делото умишлено го направи. Слушам превод на обвинителния акт. Шокирах се! Обвиняваха ме в пране на пари в особено големи размери – 1 113 000 евро! Бл съм ги пратил на Клаус. Тогава не ми връчиха обвинителен акт.

4 дни по-късно пак се явихме пред съда на второ заседание. Моята защита поиска да бъда освободен с подписка и парична гаранция. Не ме пуснаха. Мотивът на обвинението беше, че от Германия настоявали за екстрадация, че имало опасност да избягам, че сумата е много голяма…Сложиха и още едно обвинение – че съм част от организирана престъпна група.

Изкарах повече от 3 месеца в следствения арест в София. Там посрещнах Коледа и Нова година.
На 11 януари 2019 г. ме екстрадиха в Ансбах, Германия. Градчето се намира на 40 км от Нюрнберг. Денят се падаше петък. Още на следващата сутрин беше първото заседание на съда. Вижте каква експедитивност! И добре, че делото се гледаше в Германия, а не в България, иначе кой знае колко още щеше да се точи и да продължа да търкам наровете в затвора.

Процесът
В Ансбах не мога да се оплача от отношението на персонала и условията в затвора. Според немските закони, когато човек е следствен, максималният срок за престой зад решетките е 1 г. Минималният е 7 месеца. Аз изкарах 6 месеца. Не съм спирал да тренирам и вътре. Поддържах формата си с тичане. Там не са разрешени контактните спортове като футбол, баскетбол и т.н. Разрешен е само волейболът. Нагледах се на много неща в затвора. Най-тежко ми беше през първия месец тук – в следствения арест в София. Защото неизвестността ме тормозеше. Успокоих се, чак когато дойде обвинителния акт от Германия. На моменти имах чувството, че съм в ада.

Без помощта на Господ щях да се обеся сам!

Немският прокурор обеща на адвоката ми всичко да приключи до края на януари. Добре, обаче се оттегли 5 седмици по-късно от случая. Замести го негов колега. Обещаните 4-5 седмици за решаване на делото се превърнаха в още 5 месеца. Вторият прокурор излезе със своето решение и отиде на почивка, в отпуск. Назначиха трети човек по моя случай. И най-куриозното е, че четвърти прокурор дойде на заключителното заседание.

6 август 2019 г. Моето второ раждане! Обвинението така и не намери свидетели. Делото приключи с оправдателна присъда. По липса на доказателства! Извлеченията от сметката ми също доказаха, че съм чист. Освободиха ме! След 10 месеца като затворник, вече бях свободен човек.

Не ме интересува сега какво си мислят хората. Аз съм чист пред Бога и пред съвестта си. Ако немският съд ме беше признал за виновен, ме заплашваше присъда от 4 г. затвор, а ако беше признато и обвинението за участие в банда – 6 г. Не съм светец и никога не съм бил, но точно това престъпление не съм го вършил. Освен това моят баща Самуел е полицай. Израстнах в Нигерия в полицейски квартал. Може би и аз щях да тръгна по лош път, имах такива приятели. Но моите близки ми дърпаха често ушите, когато се отклонявах от Пътя.

Как се стигна до тук ли? И аз не мога да го разбера. Някой е искал да ме оцапа, да ми направи мръсно. Не подозирам никой в България. Тук всички са ми приятели. Моят бивш бизнеспартньор Клаус сигурно се е забъркал в някакви нечестни игри и тъмни схеми. Предоверих му се на този човек. Иначе не мога да си обясня нещата.

Въпросите и отговорите 
Недобросъвестни служители от банката да са точили пари от моята сметка, подобно на бившия национал Мартин Петров? Не, изключвам този вариант. Разберете, че през сметката ми никога не са минавали толкова големи суми. Никога! Не държа много пари там, и никога не съм държал. По-голямата част от кинтите, с които правя бизнес, са ми "на ръка". Обичам кеш да имам. И докато бях професионалист футболист беше така.

Как беше в затвора ли? Нали има една стара приказка: "Влезе в затвора и стана човек". Знайте едно, че там не всички стават човеци. Има и много лоши хора, които няма да се променят. Някои се пречупват там, не оцеляват.

Аз оцелях. Вярвам, че Господ прави всичко с цел. Той ми е изпратил това тежко изпитание на пътя ми. Всеки ден го питам: "Боже мой, защо го направи?"

И той ми отговаря. Е, не като да чувам глас Божи…Отговорите ги търсих и намирах в Светотото писание. Там всичко е написано. Библията е Книгата! Не се разделях с нея в килията. Всичко можеха да ми вземат, но не и Библията. Тя беше моята опора в трудните моменти.

Аз мисля така: "Направи първата крачка, Господ ще върви с теб."

Това беше най-тежкият период в живота ми. Благодаря на Господ! Можеше да стане и по-лошо. Всяко зло за добро. Преминах през морето на болката, както се казва и в Библията. Изгубих и голяма част от бизнеса си.

Сега мисля пак да се върна във футбола. Още ми се играе. Връщам се в моя отбор - Гранит (Владая). Ще се опитам да помогна за промоция в Югозападната Трета лига. Само да е живот и здраве! Всичко е в ръцете на Всевишния."


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Спортни новини
  • 20:40 Семейство Даръл 3 8-сериен тв филм...
  • 21:30 Нощният управител тв филм /8,...
  • 22:20 Какво ще се случи документална...
  • 23:00 По света и у нас
  • 23:30 Законът на Дойл тв филм /12,...
  • 00:15 История.bg Александър Батенберг -...
  • 01:15 Отблизо с Мира /п/
  • Сега Премиера: "Сълзи от Рая" - сериал,...
  • 21:00 Премиера: "Вътрешен човек" -...
  • 22:30 "Смъртоносно оръжие" - сериал, еп.16
  • 23:30 bTV Новините - късна емисия
  • 00:00 "Луцифер" - сериал, еп.5
  • 01:00 "Стрелата" - сериал, еп.8
  • 02:00 bTV Новините /п./
  • 02:30 "Преди обед" /п./
  • Сега "Черешката на тортата" - предаване...
  • 21:00 "Магнум" (премиера) - сериен филм
  • 22:00 Новините на NOVA
  • 22:30 "Комисар Рекс" - сериен филм, сезон...
  • 23:30 "Кобра 11: Обади се!" - сериен...
  • 00:30 "Пожарникарите от Чикаго" - сериен...
  • 01:30 "Завинаги свързани" - сериен филм
  • 02:30 "Слънце и луна" - сериен филм
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета