Комисиято по енергетика реши да се компенсира бизнесът заради скъпия ток

С 16 гласа "за" и 2 "въздържал се" членовете на парламентарната Комисия по енергетика гласуваха проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсация на небитовите крайни клиенти на електроенергия, предаде БТА.

Депутатите в комисията обединиха в едно внесените предложения от групите на "Възраждане" и от "ГЕРБ-СДС" за компенсиране на бизнеса от високите електроенергийни цени.

Проектът последва призива на представители на български работодателски организации към Комисията по енергетика за 100 процента компенсиране на цени на електроенергията за българската индустрия над 180 лева/МВтч, предаде БТА.

Предложението за пълна компенсация на разликата между прага от 180 лева и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "Ден напред" направи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Комисията по енергетика обсъди обсъди високите цени на електроенергията за небитовите потребители. В заседанието се включиха представители на бизнеса, както и министърът на енергетиката Владимир Малинов, който заяви, че средства за реализиране на искането, ако бъде прието, има. Това потвърди шефът на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" Диан Червенкондев.

"Още в началото на юли бяха ясни тенденциите и беше редно Министерският съвет да приеме програма за компенсация", каза председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. Според него подобна програма е щяла да внесе сигурност и предвидимост в българската индустрия.

Добри Митрев предупреди, че без тази програма българската индустрия ще се срине. Той се обяви за постигане на средни цени на електроенергията в ЕС, така че да се създадат равнопоставени условия с европейските конкуренти.

Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), призова да се изработи механизъм, който да има автоматично действие. Механизмът не трябва да ощетява енергийните производители, но и да е в подкрепа на индустрията.

На 17 юли Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе с отворено писмо до властта, като призова за спешни мерки относно високите цени на електроенергията в България. За да бъде подкрепена българската икономика и запазена българската индустрия, е наложително да бъде приета от Министерския съвет Програма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти. Това написаха от АОБР в писмо до инстутициите относно екстремните цени на електрическата енергия и възстановяване на механизма за компенсиране на цените.

В становището на АОБР се уточнява, че цената в България (към 17 юли 2024 г. - бел. авт.) е 2 пъти по-висока от тази в Чехия, 2,1 пъти по-висока от тази в Германия, 2,2 пъти по-висока от тази в Нидерландия, 2,3 пъти по-висока от тази в Австрия и 3,2 пъти по-висока от тази във Франция. От организацията допълват, че вечерните часове са изключително скъпи с цени в диапазона 600 - 1000 лв./MWh, a за 15 юли са надхвърлили 1100 лв./MWh.

В края на 2023 г. парламентът реши и през 2024 г. да се запази възможността за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия, ако цената на свободния пазар на тока надхвърли 200 лв./МВтч - мярка въведена през 2022 г. През по-голямата част от 2023 г. борсовите цени бяха под границата от 200 лв./МВтч, едва през есента я прескочиха.

Председателят на фонда за енефргийна сигурност Диан Червенкондев каза, че Фондът разполага с ресурс за финансиране на програма за компенсиране на бизнеса при цени от над 180 лева/МВтч до края на годината, ако такава програма бъде приета от началото на юли.

На база на направените прогнози за следващите месеци от фонда нужните средства за компенсиране на бизнеса ще възлизат на около 200-230 млн. лева от 1 юли до края на годината. Предвиждат се приходи от 160 млн. лева допълнително във фонда от отчисленията от свръхпечалбите в енергетиката, които ще постъпят основно от държавните енергийни дружества и най-вече АЕЦ "Козлодуй". Сега приходите, които може да ползва фондът за компенсация и с които разполага, са 471 млн. лева. С тези средства се компенсират и други програми.

Мминистър Владимир Малинов обяви, че Министерският съвет е решил вчера да удължи програмата за облагане на свръхпечалбите в енергетиката до края на годината. Той увери народните представители, че ако бъде въведен компенсаторен механизъм с праг до 180 лева/МВтч до края на календарната 2024 и ако прогнозите се сбъднат, то финасовият ресурс, който ще се генерира и е наличен във Фонда, ще е достатъчен за компенсиране на бизнеса.

Същевременно ГЕРБ-СДС и "Възраждане" внесоха в деловодството на Народното събрание свои проекти за компенсиране на българския бизнес за високите цени на електроенергията.

Проектът на "Възраждане" предвижда подновяване на компенсациите от 1 юли до края на годината при таван от 180 лева/МВтч. Депутатът Йордан Тодоров обаче предупреди бизнеса да не разчита винаги, че може да бъде подкрепян в такива ситуации, защото има и риск Европейската комисия да не одобри програмата. Той призова частния сектор да се върне към дългосрочните договори при фиксирани цени.

Проектът на ГЕРБ-СДС представи Делян Добрев, председател на енергийната комисия. Като цяло той съвпада с този на "Възраждане", но има и някои разлики. От групата също предлагат праг от 180 лева и пълна компенсация на разликата над него и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "Ден напред". Първата разлика е, че компенсация не се изплаща на компании със средна цена за месеца под базовата от 180 лева.

"Ако на компания "Х" средномесечната цена е 175 лева, защото са работили предимно събота и неделя, тя няма да получи фиксираната компенсация от около 110 лева, защото вече е под прага. Същата е логиката за компании, които са с цени, по-ниски от средната през месеца. Ако имате 250 лева средна сметка за месеца, то ще получите компенсация от 70 лева, до 180 лева. Никой няма да има по-ниска цена от 180 лева", обясни Добрев и добави, че този механизъм ще спести средства във фонда.

В крайна сметка депутатите от комисията намериха вариант за обединяване на двата проекта в един общ законопроект, който да гласуват на извънредно зааседание в петък сутринта.