За Бога, братя, играйте!

"Който не играе, не печели."

Не е сигурно, дали австралиийският предприемач Стийв Кайл познава творчеството на българския футболен гений Христо Стоичков, но именно тази максима води успешния чужденец в работата.

Кайл идва в България, за да оглави местното подразделение на швейцарската IT компания Wizcom, като първата му работа е да смени името и на Sciant. Няколко години по-късно, с изцяло нов облик, бизнесът му е лидер в своя бранш за страната ни.

След тазгодишната конференция на TEDxBG, Кайл стана известен в обществото ни и с т. нар. "баба-фактор".

Според Кайл българите играят твърде малко, което автоматично убива креативността им още в зародиш и впоследствие пречи на развитието на икономиката ни.

Австралиецът представи своето обяснение, посредством "баба-фактора", като призова за пълна промяна във възпитанието на децата ни, както в училище, така и в семейството.

Базирайки се изцяло на психологията, Кайл смята, че всички подрастващи трябва да бъдат оставени да играят, дори по-точно - да бъдат насърчавани да го правят.

Играта е това, което позволява на човек да се отърси от напрежението и да се почувства свободен и щастлив. А когато човек се чувства така, той е много по-креативен и постига далеч по-добри резултати.

Кайл поема Sciant в момент, когато резултатите на компанията са плачевни. Впоследствие влиза в топ 15 на най-добрите работодатели за Централна и Източна Европа в проучването на "Hewitt".

"Колко пъти ми е било казвано да не оставям децата ми да си играят на земята", възкликва с недоумение австралиецът и разказва как когато отива да запише детето си в детска градина, там му обясняват, че отрочето му ще учи по осем часа седмично математика, но няма да има нито един час за игра.

"Българите не играят, затова са и най-нещастната нация в Европа", обяснява Кайл, който трудно може да свали усмивката от лицето си, дори когато ни обяснява, че сме твърде депресирани.

Австралиецът е твърдо против практиката децата да бъдат оставяни на закостенялите соц баби, които знаят най-вече как да ограничават играта им, вместо да я насърчават. Именно затова той говори и за "баба-фактора", който пречи в страната ни да се създаде щастливо и успешно гражданско общество.

През цялото време Кайл говори на английски, като единствено използва думата "баба", за да е сигурен, че там няма да има разминавания в разбирането. Той се счита за част от страната ни и от самото начало говори от първо лице, множествено число: "Ние не играем достатъчно и ние не сме щастливи."

Кайл е за дългите работни обяди, за купоните в офиса, за ползването на Skype, Facebook и какво ли още не на работното място.

Свободата ражда щастие, а щастието прави хората продуктивни. А отговорността служителите в една компания да са свободни се пада на нейните ръководители.

Затова и Кайл се обръща към тях с апел да бъдат по-либерални в разбиранията си и да не забравят, че всеки трябва да играе, за да бъде щастлив.