Вече има ясни правила за лечение в друга държава от ЕС

Европейските депутати приеха законодателство, което ясно определя правата на пациентите да ползват лечение в друга страна от Европейския съюз (ЕС).

Новите правила поясняват, че разходите, направени от европейски граждани за трансгранично здравно обслужване в друга държава членка, ще им бъдат възстановени, ако въпросното лечение се покрива от здравноосигурителната им каса в тяхната собствена страна.

Властите могат да изискат от пациентите да получат "предварително разрешение" за лечения, при които е необходим престой от над един ден в болницата или специализирано здравно обслужване.

По настояване на депутатите, всеки отказ за трансгранично лечение трябва да бъде обоснован съгласно ограничен списък от възможни причини, които включват риск за безопасността на пациента или населението.

Всяка държава членка трябва да определи една или повече "национални точки за контакт", които да предоставят информация на пациентите относно трансграничното здравно обслужване. Те трябва също така да предоставят помощ при възникнали проблеми.

Търсенето на лечение в чужбина може да бъде от особена полза за пациенти, които са включени в дълги списъци за чакащи, както и за тези, които не могат намерят необходимото лечение в своята страна.

ЕП поиска и промяна в правилата за сътрудничество при редки заболявания, тъй като познанията за тях могат да бъдат недостатъчни и специалистите са малко.

Като общо правило, повечето пациенти предпочитат да получават здравни услуги близко до техния дом. В момента, около 1% от бюджетите за здравеопазване на държавите членки отиват за покриване на разходи за лечение в чужбина.

Новите правила се отнасят само за пациентите, които са избрали да търсят лечение в чужбина. Европейската здравноосигурителна карта ще продължи да се прилага за граждани, които имат нужда от спешно лечение, когато са на посещение в друга страна от ЕС.

Законодателният текст е резултат на компромис между Европейския парламент и Съвета на министрите по здравеопазване в ЕС. Той трябва да бъде формално одобрен и от Съвета, за да бъде окончателно приет. След това държавите членки ще разполагат с 30 месеца, за да направят необходимите изменения в своето национално законодателство.