Здравният министър и "приличното" ни здравеопазване

За парите, които дават държавата, данъкоплатците и здравноосигурените, здравеопазването ни е прилично. Така здравният министър Стефан Константинов коментира в ефира на bTV проучване, което показа, че българите се чувстват по-зле лекувани дори от албанците.

Той уточни, че в ЕС България отделя най-малко средства за здраве на глава от населението. По думите му, за да се промени тази зависимост, трябва да се увеличат здравната вноска или данъците. Вариант е и пари да бъдат извадени от друг сектор.

"Хората са недоволни, защото влагат собствените си пари и в един момент се питат защо системата не дава едно или друго. Здравната осигуровка е солидарна с хора, които плащат много по-малко. Това генерира допълнително недоволство. Хората не си дават сметка какво може да се получи с парите, които внасят”, каза още Константинов.

По повод съществуването на Здравната каса в този й вид, министърът заяви, че на сегашен етап – в трудна кризисна ситуация, няма друга алтернатива. Той обаче съобщи, че има някои реалистични предложения как да се запази стабилността на системата.

На въпрос има ли объркване в обясненията именно на новите инициативи, които предлага Константинов, тъй като те са често бламирани от мнозинството, той отговори отрицателно. И обясни, че законопроектът за лечебните заведения не е минал в здравната комисия заради липсата на двама депутати от ГЕРБ, които били болни. Вчера същият текст дори бил подкрепен и от опозицията в икономическата комисия. Министърът изрази надеждата, че ще мине и в пленарна зала.

Като важни неща в него той маркира здравната карта и разпределението на болниците: "Ако нямаме държавна политика в това отношение, всичко ще бъде концентрирано в София или Варна, например. Ще се получи да няма никакви болници в периферията и хората да остават без лечение. Искаме да запазим едно национално ниво на здравеопазване”.

Стефан Константинов обяви, че случаят с починалата в частна клиника млада жена след операция за махане на сливици е проверен. По думите му там се проявява един типичен проблем в здравеопазването – избирателната пропускливост на тежки и леки случа в различните болници.

"Нека да има частни, общински, държавни болници, но да се знае, когато човек работи, къде работи. Трябва да направим така, че да не се роят толкова много болници с едни и същи лекари – ето как се харчат неефективно пари. Нека да се правят нови структури, но да се затварят старите – това е нашата цел. Поставени при сегашните условия, ние се лъжем постоянно. Парите от държавната отиват за тежките случаи. Има болници, които реализират големи загуби от това, че лекуват тежки случаи, а други са винаги на печалба, защото поемат само леки”, смята здравният министър.

Според него няма и равнопоставеност в болниците, тъй като държавните са подпомагани от бюджета, а частните разчитат единствено на себе си.

Министърът отбеляза, че тази година парите за здравеопазване са малко повече, което би трябвало да гарантира и малко по-добро качество: "Направихме някои инвестиции – ще бъдат закупени техники в различни точки на държавата. Следващата година ще влязат всички пари по европроектите, които ще отидат за онкологията, за реконструкции на болници. Това е сериозна глътка въздух за здравеопазването.

Константинов коментира и идеята за връщане на лекарствата с изтекъл срок на годност в аптеките със запазена касова бележка като "глупава разпоредба”. Той обясни, че е ставало въпрос за проект за наредба, публикуван на сайта на министерството, който никога не е действал, а няма и да действа. По думите му обаче това е пример за прозрачност – хората да бъдат запознати с идеите и дадат мнението си по тях.