Има ли и ще има ли лек за рак?

Ако използвате Google, за да зададете същия този въпрос, пред очите ви ще се разкрият не един и два позитивни отговора, вариращи от "кленов сироп" и "прясноизцедени плодово-зеленчукови сокове", през "сода за хляб", та чак до магически заклинания и енергийни амулети. Истината обаче е далеч по-горчива и тя е, че засега лекарство за рак не съществува.

За още по-голямо наше съжаление, такова лекарство вероятно няма и да има или поне вероятността то да бъде открито е минимална и не се намира в обозримото ни бъдеще. Но за да разберем защо е така, първо ще трябва да надникнем за кратко в света на бактериите (с което по никакъв начин не искаме да намекнем, че ракът е бактериална инфекция, разбира се).

Някъде през 60-те години на миналия век един американски лекар, по онова време говорител на държавните служби по обществено здравеопазване, на име Уилям Стюарт заявява*, че е "крайно време да затворим книгата на инфекциозните заболявания". С това се има предвид, че войната с инфекциите, и по-специално - с бактериите, е спечелена и победата е в наши ръце благодарение на чудото на антибиотиците.

Точно тогава по всичко личи, че антибиотиците могат да излекуват абсолютно всички бактериални инфекции. Обезсърчаващо малко по-късно става съвсем ясно, че победителят в тази война е съвсем друг и че той все още печели битката доста убедително.

Една от причините, поради които така и не успяваме да триумфираме във войната с бактериите, се нарича "еволюция". Както всяко друго живо същество, инфекциозните патогени (бактерии и вируси) се адаптират всеки път, когато съществуването им бъде поставено под заплаха. Посредством лукавата употреба на генетични промени (мутации), бактериите непрекъснато еволюират, за да устояват на нашите оръжия и така с времето все повече и повече антибиотици стават все по-безполезни и по-безполезни.

През дългите години, прекарани в борбата с рака, медицината е успяла да се убеди, че доста подобен процес протича и при много видове ракови клетки. Последните също могат да мутират, да се адаптират към различните терапии и в крайна сметка - много често да оцеляват и просперират в дългосрочен план. Поради тази причина дори и най-агресивните химиотерапии невинаги успяват да бъдат ефективни на 100%.

За капак на всичко, видовете рак са различни, а местата, където могат да се появят те - многобройни. Всеки вид рак се характеризира с различни молекули и защитни механизми, много от които все още са загадка за науката. Всичко това прави откриването на универсален лек за рака една неимоверно трудна, да не кажем непосилна задача.

Към настоящия момент абсолютно всяко твърдение, че има лекарство за рак, макар и такова, за което "фармацевтичната индустрия не иска да знаете" е, меко казано, подвеждащо и потенциално вредно - или като причинител на директни здравословни вреди, или индиректно, като отклоняващо време и средства, които биха могли да бъдат инвестирани в по-ефикасни методи за лечение, удължаване на живота или облекчаване на страданията на боледуващите. Списъкът с неефективните алтернативни лечения за рак е дълъг и, за жалост, неизчерпателен.

* В интерес на истината няма категорични доказателства, че думите са изречени от доктор Стюарт, но фразата доста добре отразява нагласата от средата на миналия век, че най-накрая човекът е успял да надделее над природата