Учени от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) са изяснили, че недоспиването води до нарушения в преобразуването на кратковременната памет в дълговременна и допринася за развитието на Алцхаймер.
Изследователите провели серия експерименти на 26 възрастни хора, като те трябвало да запомнят определени думи. След осемчасов сън на следващата сутрин ги питали да повторят думите, фиксирайки с магнитно-резонансна томография активността на хипокампа, отговаряща за кратковременното съхранение на спомените, както и префронталната кора, отговорна за дълговременното съхранение.
Използвайки аналог на флуоресцентен оцветител, който се явява единственият начин за визуализиране на струпването на амилоидни белтъци в човешкия мозък, учените изяснили, че при тези, които демонстрирали по-дълбок сън и по-добро запомняне, в префронталната кора на главния мозък се съдържат минимално количество бета-амилоиди.
При доброволците, които по-зле запомнили думите и не спели толкова дълбоко, бета-амилоидите в кората се оказали над нормата. Така учените направили извод, че между лошия сън и натрупването на бета-амилоиди съществува определена връзка.
Очевидно високата концентрация на бета-амилоиди в префронталната кора пречи на навлизането на мозъка във фаза на дълбок сън, което допринася за по-нататъшното натрупване на бета-амилоиди. Освен това бета-амилоидите възпрепятстват преноса на кратковременни спомени от хипокампа в дълговременната памет в префронталната кора.
Сега учените възнамеряват да проведат редица експерименти, за да изяснят кой от тези два фактора започва да действа първи – бета-амилоидите подкопават здравия сън и допринасят за развитието на Алцхаймер или недоспиването води до натрупване на бета-амилоиди с всички негативни последствия.