Как се добива шистов газ - погледът на експерта

Екологичен и политически въпрос – в това се превръща добивът на шистов газ у нас. Редица природозащитни организации в България вече обявиха технологията за проучване и добив на шистов газ (хидроразрив или хидравличен удар, на английски fracking) за крайно опасна за околната среда.

Пред econ.bg по време на форума "Шистовият газ – енергийна алтернатива или заплаха за околната среда?" геологът и енергиен експерт Христо Казанджиев разкрива подробности за хидравличния удар и ефектите от неговото прилагане.

По думите на Казанджиев технологията за проучване и добив на шистов газ е сходна. Хидравличният удар е технология, която се използва от индустрията от над половин век, като тя не е конкретно насочена само към шистовия газ – с нейна помощ може да се добива и конвенционален природен газ.

Какво представлява хидроразривът?

Това е разкъсване на земния пласт чрез създаване на система от пукнатини, чрез която може да се извършва дренаж на определена зона от естествения резервоар (шистовата кухина), в която се намира газът. При нормалните находища природният газ или нефтът обикновено се намира под скала, която се явява естествен капан на резервоара. В случая с шистовия газ обаче скалата е самият резервоар.

Системата от пукнатини се образува чрез импулсно въздействие. Под високо налягане в шистовата скала, чиято структура по същество представлява паралелно подреждане на люспести, плочести и иглести минерали, се налива воден разтвор (флуид), в който се слагат пясък и химикали. От налягането скалата се напуква и се образува система от пукнатини, през които вече може да се добива газ.

Именно структурата на шистите е най-голямата технологична трудност пред добива на шистов газ. Този вид скали има "ниска проницаемост".

Каква е ролята на пясъка и химикалите?

Пясъкът е стабилизатор, който не позволява на вече образуваните пукнатини да се затворят. Химикалите имат различна цел – някои от тях действат като лубриканти, други пречат на пясъка да се утаява или пък въздействат върху съпротивлението, което скалата оказва при опита да се върне в естественото си състояние. Голяма част от химикалите са безвредни и се използват в други промишлености – например лимонена киселина (използва се за направата на безалкохолни напитки), карбосимектил целулоза (тапетно лепило), лигнинови деривати (страничен продукт при производството на хартия), гуарова гума (хидроколоид, използван за производството на сладолед).

Според Казанджиев при правилно прилагане на технологията хидравличен удар не може да има замърсяване, тъй като движението на флуидите (водния разтвор) става от високото налягане в пласта към ниското налягане или с други думи – отдолу нагоре.

Възможни проблеми

Проблем при използването на хидравличния удар е как се третира остатъчната течност от водния разтвор – известна част от нея излиза заедно с газа, който се извлича от сондата. Именно в този аспект може да има замърсяване на околната среда, ако не се спазват техническите процедури. Казанджиев припомня авария в Чирен от 60-те години на XX век, когато неспазване на технологичната процедура довежда до замърсяване на питейни кладенци в близост до сондажа.

Важно е при използването на хидравличен удар да не се забравя използването на микросеизмик. Това е акустичен метод, с който се изследва и разбира точната структура на пласта и помага за контрола при извършването на самото разбиване. С помощта на микрофони се записват звуковите вълни при проникването на сондата, които след това се визуализират в картина. Така се получава информация за изследвания пласт в реално време, както и за образуването на системата от пукнатини и може бързо да се променят технологичните настройки на разбиването в случай на нужда.

Колко земя е нужна, за да се добива шистов газ?

Това зависи изцяло от свойствата на шистите. Ако шистите и залежите в тях са сходни на тези в САЩ, то площта на добив на газ, която да задоволи нуждите на България, е около 500 декара. Разбира се, тук се прави уточнението, че е необходимо да има достатъчно залежи.