Ключови факти за мисията на НАСА до Марс

6 август (понеделник) ще бъде една от паметните дати за НАСА, както и в историята на изследването на Марс. Тогава на Червената планета се предвижда да кацне Mars Science Laboratory – най-сложното роботизирано превозно средство, строено някога за изследването на чужди светове.

Представяме ви няколко ключови факти, подбрани от AFP за най-амбициозната мисия, която до момента човечеството е имало към този малък пустинен свят.

Мисия: Да бъде изучена част от марсианският кратер Гейл, разположен в близост до марсианския екватор и евентуално да бъдат открити следи от живот на планетата. Според учените от НАСА ако бъдат открити подобни следи, те биха били под формата на вкаменени микроорганизми.

Сред целите на мисията е да бъдат проучени следите от климата на планетата в миналото – такъв, какъвто е бил преди милиони години. За тези амбициозни задачи марсоходът, чието неофициално име е Curiosity, ще разполага с приблизително 98 земни седмици или около една марсианска година, преди да спре да функционира.

Изстрелване: Апаратът бе изстрелян от Кейп Канаверал на 26 ноември 2011 г. на борда на двустепенна ракета Атлас V 541. Пътуването към Марс продължи около 8 месеца и половина или 254 дни, през които се налагаха неколкократни корекции в курса на лабораторията.

Приземяване: "Седем минути на ужас" – така описват учените от НАСА предстоящото приземяване на Curiosity. През последните седем инфарктни минути апаратът трябва да извърши много сложни маневри на убиване на скоростта и ако при тях нещо се обърка, това би застрашило цялата мисия, струваща милиарди долари.

Както може да се види от публикуваното в интернет видео освен с парашути, последният етап от кацането е свързан и с използването на ракетен кран, който изглежда като излязъл от научнофантастичен филм. Този метод на приземяване се използва за първи път в историята на чуждопланетните изследвания и не е сигурно, че ще проработи.

Тук не бива да забравяме и за всички останали "конвенционални" рискове при навлизането в атмосферата, свързани с издръжливостта на топлинния щит, отварянето на парашутите, приземяването на подходяща повърхност и др. Цялата тази сложна система трябва да намали скоростта на апарата от 20 хиляди километра в час при навлизането му в марсианската атмосфера до 2,7 км/ч в мига преди апаратът да докосне повърхността на планетата.

Апарат: Роботизиран самоуправляем роувър с размерите на малка кола. Той тежи близо един тон и е натъпкан с апаратура на обща цена 2,5 млрд. долара. На борда си Curiosity разполага с:

1. Mast camera (MASTCAM) – система, съдържаща две мегапикселови камери, които играят ролята на очи на машината и са способни да снимат и изпращат към Земята снимки, видео и 3D изображения.

2. Chemistry and Camera (CHEMCAM) – комбинация между лазер и телескоп. Системата е способна да изпарява малки парчета от скали, разположени на до седем метра от роувъра и да идентифицира спектралните линии от изпарените атоми. Така марсоходът ще анализира химическия състав на скалите, до които се доближи.

3. Рентгенов спектрометър за алфа частици (APXS) – разположен върху роботизиранта ръка на лабораторията, той ще може да идентифицира химическите елементи в скалите и почвата.

4. Mars Hand Lens Imager (MAHLI) е цветна камера, поставена в единия край на роботизираната ръка, с която ще се заснемат отдалечени обекти и пейзажи на Марс.

5. Chemistry and Mineralogy (CheMin) – апарат, който ще  анализира скалите и почвата с помощта на рентгенова дифракция.

6. Sample Analysis at Mars (SAM) – апарат, разполагащ с три инструмента. С негова помощ учените ще търсят базирани на въглерод съдържащи молекули, които са градивните блокове на живота. Апаратът ще изследва химическото състояние и на други важни за живота съединения и ще търси следи от климатични промени върху повърхността на планетата.

7. Rover Environmental Monitoring Station (REMS) – система, която ще записва ежедневните и сезонни промени на времето на Марс.

8. Radiation Assessment Detector (RAD) – апарат, който ще следи за атомни и субатомни частици с високи енергии, идващи от Слънцето. Тъй като Марс не разполага със защитно магнитно поле, каквото има Земята, тези високоенергийни частици могат да застрашат живота на астронавтите, които евентуално един ден ще кацнат там.

9. Dynamic Albedo of Neutrons (DAN) – система, способна да засече наличието на подпочвени води, разположени на до 50 см под повърхността на планетата.

10. Mars Descent Imager (MARDI) – апарат, който ще направи пълноцветно висококачествено видео на последните няколко минути от кацането на марсохода върху планетата. От управлението на мисията се надяват да получат първите снимки в рамките на няколко дни след приземяването, като обработката и изпращането на цялото видео вероятно ще отнеме повече време.

Място на проучване: Кратерът Гейл – метеоритен кратер с диаметър 153 километра, в който се намира и планина с височина 4,8 км. Самата планина е с формата на полегата могила, което дава надежди на учените, че по време на мисията си 6-колесният Curiosity ще успее да изкачи поне половината път до върха.