Само четири дни преди изборите за нов парламент България е притихнала.
Може би, защото е първият работен ден след дългата Великденска почивка, допълнена и от празнуването на Гергьовден. Това последното е упоително-разточително и определено може да се заподозре традицията като виновник за бавното и мъчително събуждане през днешния ден. Подобно на преживяванията при махмурлук след запой идва и неизбежното изтрезняване.
Точно преди светлия празник на Възкресението политическата оргия се развихри с пълна сила и стигна децибелите на поносимото с изваждането на несъмнено противозаконните записи от разговор между Борисов, Найденов и Кокинов.
Сагата продължава и днес със затихване до "разговор" вместо "разпит" в прокуратурата на бившия вече премиер.
Затихване - като изключим това, че още от вчера от различни страни се чуват предупреждения и предсказания за нови СРС-та.
Все пак до изборите остават цели четири дни, в които истерията на подслушвани и подслушващи може да се развихри наново и още по-страшно.
Затова и тишината от днес е повече от подозрителна. Като затишие пред буря.
А българският гражданин изтрезнява, всъщност – и след Гергьовден, и след началото на предизборната кампания.
Само така може да се възприеме обявеното от Националния център по изследване на общественото мнение (НЦИОМ) проучване, че предизборната кампания всъщност е довела до спад на ангажираните с изборите и бъдещото управление на държавата граждани, вместо да събуди интерес и да привлече с програми и цели.
Вместо да убедят хората да гласуват, последните две седмици и скандалните записи преди празниците са отказали хората да отидат до урните на 12 май. И тенденцията е най-силна сред младите хора до 30 години и жителите на големите градове.
Логично на този фон отново в днешния ден и президентът Плевнелиев, и премиерът Райков призоваха съгражданите си да гласуват. И предупредиха политическите партии да не подменят истински актуалния дневен ред.
Дали обаче едни такива призиви могат да повлияят на безразличието? Особено при положение, че както на практика се оказва всяко действие от т.нар. политическа класа води до все по-сериозно отблъскване и дори до апатия сред гражданите?
Защото ако едни подслушвателни устройства са били поставени в една къща в Банкя, други такива не са били поставени в къщата в съседство и политиците не знаят какъв е дневният ред на баба Пенка или чичо Гошо. Затова и заляха публичното пространство със записи от подслушване.
Подслушване, което се оказва обаче заглушаване.
А днес баба Пенка, чичо Гошо и техните деца и внуци вече изтрезняват и си действат по задачките на оцеляването.