Съдът отвори вратичка на Лондон да спре „Брекзит“

Очертава се теоретичната възможност Великобритания или изобщо да не напусне ЕС или да бъде приложен вариант за частичен "мек Брекзит". Такъв вариант предвижда днешното решение на Върховният съд в Лондон, по силата на което задействането на порзедурата по "Брекзит" от правителството може да бъде взето единствено с одобрението на парламента, което обаче депутатите може и да отхвърлят, като не се съобразят с резултата от проведения през юни национален референдум за излизане от Европейския съюз.

Само парламенътт има силата за задейства "Брекзит", съобщи днес говорител на Върховния съд, цитиран от "Гардиън". Решението е отнело на съда само две седмици и половина. 

Най-вероятно това ще забави пътя на Великобритания за излизане от ЕС, посочва изданието.

Наситеното с политически нюанси решение обаче може да бъде обжалвано от по-висша съдебна инстанция, което се очаква да стане най-рано следващия месец.

"Съдът не приема аргументите, изведени от правителството", се казва в решение на комисията от трима съдии, която разглежда казуса. Според него министър-председателят на страната не разполага с властта да издава решение за напускането на съюза.

"Правителството ще обжалва решението", съобщиха в изявление от офиса на Тереза Мей, посочвайки, че страната вече е провела референдум за излизането си от общността. Новото изслушване би могло да се състои най-рано следващия месец.

Министърът на международната търговия Лиъм Фокс заяви, че правителството се чувства "разочаровано" от решението, но е "решено да уважи резултатите от референдума", посочва АФП.

Делото във Върховния съд в Лондон се смята за най-важният конституционен казус, възникнал пред сегашното поколение във Великобритания, отбелязва "Асошиейтед прес". Същността на проблема е в баланса на властта между парламента и правителството. 

Така съдът смята, че всъщност парламентът е суверенът в Обединеното кралство, което пък поставя логично въпросът има ли смисъл от провеждане на национални допитвания, щом последната дума е на парламента.

Казусът става доста интересен, защото независимо от волята на референдума, депутатите ще трябва да гласуват "за" или "против" "Брекзит". Това на теория означава, че парламентът може и да откаже да приложи на практика резултата от референдума, проведен в кралството през юни, при който с незначителна преднина надделяха евроскептиците в Обединеното кралство, отбелязва "Ройтерс".

За формалното начало на процеса на отделяне е необходимо правителството да активира член 50 от Лисабонския договор. Тогава ще започне да тече двугодишен срок, в рамките на който Великобритания ще трябва да се договори с останалите 27 държави-членки по условията за напускането.

Премиерът Тереза Мей, която заяви, че ще активира член 50 от Лисабонския договор през 2017 г., е категорична, че парламентът ще дебатира напускането на ЕС, но изключи възможността решението да бъде подлагано на гласуване.

Инвеститорите хранят надежди, че ако парламентът има думата, е по-вероятно да се стигне до "мек Брекзит", в който страната ще запази по-голям достъп до единния европейски пазар или въобще процесът по излизане на страната от ЕС да бъде преустановен.

Въпросът обаче може да бъде отнесен и до Европейския съд в Люксембург, ако решението на Върховния съд бъде потвърдено и от следващата съдебна инстанцияна.

При това положение все по-голяма е вероятността премиерът Тереза Мей да не може да активира член 50 до края на март, както се предвидиждаше. Мнозинството депутати агитираха британците да гласуват "за" оставане в ЕС. Въпросът е дали парламентът ще трябва да изработи закон или просто да одобри предложение, дадено от правителството, като вторият вариант ще е по-бърз.

При създаването на закон от депутатите, текстът ще трябва да мине през няколко етапа на обсъждане и одобрение. Освен това е възможно да се стигне до ситуация, в която горната и долната камара го прехвърлят помежду си за поправки.