Залезът на боговете

Милионите привърженици на тениса са в траур – след Рафаел Надал и другият голям титан на съвременния тенис Роджър Федерер приключи участието си на Откритото първенство на Австралия. За пръв път от две години насам нито един измежду Федерер и Надал няма да вземе участие във финал на турнир от Големия шлем.

И докато вчерашното отпадане на Надал е факт и заради здравословни проблеми, то днес Федерер отпадна закономерно – Роджър беше категорично надигран от номер 3 в света на мъжкия тенис Новак Джокович. Напълно заслужено сърбинът излиза на втори пореден финал на турнир от Шлема, както и на втори финал в Мелбърн.

Защо Федерер загуби? Дори в коментарите под статиите на Inews за развитието на битката в Мелбърн всички бяха приели, че Роджър едва ли не държи в ръце титлата след отпадането на Надал. Истината обаче лъсва все по-категорично – Федерер остарява, конкуренцията пък навлиза в най-добрите си спортни години. Днес например Федерер не игра слабо, но нямаше как да се противопостави на предложеното от Джокович. Ето и няколко технически аспекта, които обясняват загубата на швейцареца:

- огромно превъзходство на Джокович в играта от основната линия. Четири от пет разигравания, по-дълги от 6-7 удара, се печелеха от Джокович. Федерер беше принуден да се дърпа в защита, да играе нетипична за него игра, да се надстрелва от бекхенд срещу бекхенда на Джокович – а Роджър играе бекхенд с една ръка, много по-крехък и нестабилен удар от бекхенда с две ръце, макар и божествено красив. В тениса обаче не се дават точки за красота, а само за това да вкараш топката един път повече от противника в корта.

- нисък процент на вкаран първи сервис – голямата вина тук пак е на Джокович. Сърбинът четеше невероятно добре посоката на сервиса на Федерер, а е всеизвестно, че Новак е един от двамата най-добри играчи сред мъжете, когато говорим за агресивен ретур (другият е Анди Мъри). Джокович успя да доминира тотално при втори сервис на Федерер, успя и да направи така, че дори на първи сервис Роджър да печели процент от точки, близък до този от втори. А играта на Федерер е построена на базата на сервиса – няма ли го, започват проблемите.

- изолиране на форхенда на Федерер – за разлика от други техни мачове, този път Джокович излезе с ясен план на игра и го изпълни перфектно. Сърбинът тормозеше с дълбоки топки бекхенда на Федерер непрекъснато – за целия мач Федерер нямаше два поредни печеливши удара от форхенд. А наравно със сервиса това е най-важният удар в играта на швейцареца.

- психика – днес Новак Джокович овладя нервите си. Най-значимото си постижение сърбинът направи във втория сет – при обрат от 2:1 с пробив в негова полза, до 2:5 в полза на Федерер и сервис за изравняване на сетовете, перспектива за мач, дълъг поне четири сета и разбира се противник, казващ се Роджър Федерер (16 титли от Големия шлем, спечелени титли от всеки от тези турнири, 23 поредни полуфинала), Джокович се пребори за пълен обрат. Не се ядоса, не се отчая, не се обезкуражи, не позволи да му падне нивото на игра. И накара Федерер да бърка, дори и на ментално ниво – защото пробивът за 4:5 дойде точно заради грешно решение на Федерер, който от печеливша позиция игра много лоша къса топка, а не обикновен форхенд диагонал, който щеше да му спечели точката. Тази тактическа грешка е само и единствено плод на вилнеещото по това време съмнение на Федерер, че няма да измъкне мача като друг път, че Джокович днес е по-добър.

Федерер остарява и отстъпва – това е видно. Той вече наближава 30 години, докато най-големите му конкуренти са между 23 и 24-годишни. Швейцарецът не може да поддържа перфектна форма в дълъг период от време, както преди. За пръв път от 2003 година насам Федерер не е актуален шампион в турнир от Големия шлем. И все пак, и все пак, не бива да се забравя – той е Роджър Федерер и в един турнир, в един отрязък от няколко месеца, може да накара всички в мъжкия тенис отново да му се поклонят – пример, финалният турнир на осемте най-добри в Лондон през ноември 2010 година, когато победи поред Анди Мъри, Новак Джокович и Рафаел Надал.

Швейцарецът има какво още да предложи на играта, но феновете му трябва да са наясно – Роджър лека полека отстъпва пред младостта. Никой не е спечелил битката с времето, колкото и велик да е. Но приносът на Маестрото към тениса няма да бъде изгубен никога. Защото той направи по-добри играчи и Надал, и Джокович, и Мъри – те самите го признават.