Искам хоукай

Всеки, който някога се е занимавал или гледал спорт, знае – съдията определя резултата. Благодарение на новите технологии обаче в много спортове субективното решение и възможността за грешка вече е ограничена сериозно.

Тенисът е един от тези богопомазани спортове. С помощта на технологията хоукай всеки тенисист може да оспори съдийско отсъждане, за което смята, че е грешно. На сет всеки играч има право на три грешни оспорвания т.е. счита, че дадено отсъждане е неправилно, оспорва и се оказва, че отсъждането е наред – съответно губи едно оспорване.

В съвременните условия на играта с жълтата топка, където особено при мъжете топката лети от сервис редовно с над 200 км/ч, а ударите от основна линия достигат до 100 км/ч, човешкото око не може да улови всичко. Защото както в никой друг спорт тук става въпрос за милиметри – дали топката е закачила линията т.е. печеливш удар или е аут. Затова и хоукай има такова фундаментално значение.

От началото на миналата седмица (17 януари) в Австралия започна първият турнир от Големия шлем. И всички погледи на тенис феновете са вторачени в кортовете в Мелбърн. Там са и съдиите – неизбежно. Специално в този спорт нивото им обикновено е високо, но тази година нещата не стоят така.

Преди да продължим правя специално уточнение – технологията хоукай е достъпна само на двата най-големи корта в Мелбърн. За останалите остава доверието в съдиите. А от началото на турнира те не го оправдават. Никога в историята на тениса, откакто е въведен хоукай, не е имало толкова висок процент на успешни обжалвания. В момента (ден номер 8 от началото на турнира) мъжете имат успех от над 31% в обжалванията, а жените – почти 23%. В края на предната седмица процентът при мъжете достигна дори до 41%. Това означава, че четири от десет отсъждания са били грешни. А четири точки означават цял гейм в тениса. Всеки, който следи този спорт, знае – завързаните мачове се решават от няколко важни точки – пет-шест обикновено. И ако отсъждането е грешно, то крайният резултат се променя.

"Какво ви става бе, хора" - това изречение се изплъзна от устата на един от двамата титани на съвременния мъжки тенис, Роджър Федерер, след поредното му успешно обжалване. Федерер има 60% успеваемост при обжалванията си. А сънародникът му Станислас Вавринка, който е може би най-впечатляващият като форма тенисист в Мелбърн, има цели 71% - 5 успешни обжалвания от 7 опита. В дерби срещата с Анди Родик Вавринка сбърка само веднъж от четири обжалвания, като два пъти той обжалва при точки за пробив за Родик, отсъдени погрешно. Моменти, които можеха да променят изхода на мача.

Технологиите в спорта са необходими – Мелбърн 2011 го доказва за пореден път. Въпросът е, особено за феновете, кога хоукай ще е просто поредния атрибут на корта, а не скъпа придобивка? Защото в Мелбърн от 15 корта само на 2 има хоукай – на най-големите. Но тенис не се играе само от Федерер, Надал, Ким Клайстърс или Винъс Уилямс – играе се от още много тенисисти. И всеки от тях заслужава шансът и умората на съдията по линията или на стола да не повлияят на резултата от мача му. Защото за тенис звездите този спорт е професия, не само забавление. А в мача си срещу Марин Чилич американецът Джон Иснър имаше достатъчно основания да иска обжалване и може би да не загуби, но ... на "Маргарет Корт Арена" няма хоукай.